вторник, 4 декември 2018 г.

Преместване в България

ДОПУСКАНЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ НА ЛИЧНО ИМУЩЕСТВО, ПРИНАДЛЕЖАЩО НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА, КОИТО ПРЕМЕСТВАТ ОБИЧАЙНОТО СИ МЯСТО НА ПРЕБИВАВАНЕ ОТ ТРЕТА ДЪРЖАВА В ОБЩНОСТТА

Редът и условията за допускане за свободно обращение на лично имущество, принадлежащо на физически лица, които преместват обичайното си място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността са регламентирани в Дял ІІ, Глава І, от чл. 3 до чл. 11 на Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (кодифицирана версия) (ОВ, L 324 от 10.12.2009 г.).
            При допускането за свободно обращение на личното имущество е необходимо лицата, които желаят да преместят обичайното си място на пребиваване от трета държава на територията на Република България (част от митническата територия на Общността) да отговарят на следните условия:
- да са имали обичайно място на пребиваване в трета за Общността държава най-малко 12 последователни месеца. (Отпуските, почивките и други подобни не се считат за прекъсване на периода от 12 последователни месеца.) Като доказателство за изпълнение на това условие могат да послужат някои от следните документи, например: личен паспорт на лицето, от който да личи периодът на пребиваването му в третата за Общността държава; имиграционна карта; изселнически паспорт (пасаван); документ за заличаване на лицето от регистрите на българското консулство в третата държава за Общността, удостоверяващ датата на регистриране в това консулство; документ, издаден от полицейските или общинските власти на съответната трета държава, удостоверяващ периода на престоя  на лицето там и потвърждаващ, че лицето е напуснало окончателно тази държава; договор за работа в трета за Общността държава, от който да е виден периодът на престоя на лицето там и други. Когато заинтересуваното лице не е имало обичайно място на пребиваване в трета за Общността държава пълни 12 последователни месеца, е достатъчно да докаже, че намерението му е било да пребивава извън митническата територия на Общността най-малко 12 последователни месеца (такъв е например случаят, когато лице е сключило брак в трета за Общността държава, но поради смърт или разтрогване на брака, то се завръща обратно в Република България);
- да преместват обичайното си място на пребиваване в Република България. За удостоверяване на това условие могат да послужат някои от следните документи, например: удостоверение от българските власти за продължително пребиваване в Република България; работна виза, издадена от Министерство на труда и социалната политика на Република България; договор за работа в Република България или документ, издаден от български или чуждестранни юридически лица, удостоверяващ, че лицето ще работи в Република България и от който да е видно какъв период от време лицето ще пребивава в страната; съдебно решение за регистрация на фирма; договор за работа в трета за Общността държава, придружен от документ (служебна бележка), издаден от съответната организация или фирма, потвърждаващ приключването на този договор или от саморъчно подписана декларация на лицето, с която то потвърждава окончателното приключване на този договор и декларира, че премества обичайното си място на пребиваване в Република България; договор за покупко-продажба на недвижим имот в Република България; декларация, подписана от заинтересуваното лице, с която потвърждава, че премества обичайното си място на пребиваване в Република България и други;
- личното имущество на заинтересуваното лице да се намира в негово владение и да е използвано от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска. Моторните превозни средства трябва да са били използвани ефективно от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване най-малко шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска, като този факт може да бъде доказан с някои от следните документи, например: регистрационен талон, договор за покупко-продажба, фактура или друг подобен документ;
- личното имущество да е предназначено за използване за същите цели в новото обичайно място на пребиваване и от вида или количеството му да не възникват никакви съмнения, че има търговски характер. При допускане за свободно обращение на частни моторни превозни средства и ремаркета към тях, каравани за къмпинг, плавателни съдове за развлечение и частни самолети е необходимо представянето на удостоверение, издадено от съответните компетентни чуждестранни власти в уверение на това, че внасяното моторно превозно средство е било регистрирано на името на лицето, което се премества. Ако поради някакви причини такова удостоверение не може да бъде представено, то законосъобразната употреба на внасяното превозно средство следва да бъде установена по друг начин.
            Ако няма съмнения за злоупотреби, освобождаване от вносни мита се допуска за всякакви употребявани предмети, съставляващи напълно или частично нормалното обзавеждане в рамките на конкретното семейно състояние и дейността на заинтересуваното лице в чужбина, включително и частни моторни превозни средства. В нормалното обзавеждане се счита, че се включват, например: лични вещи, спално бельо, мебелировка и оборудване, предназначени за лично ползване от заинтересуваните лица или за посрещане на нуждите на домакинството им. За лично имущество се приемат също така и провизии за домакинството в рамките на обичайните за едно семейство запаси, домашни любимци и ездитни животни, както и преносимите инструменти, необходимите за упражняването на занаят или свободна професия от заинтересуваното лице.
            Не се предоставя освобождаване за алкохолни продукти, тютюн или тютюневи изделия, търговски превозни средства, както и предмети, предназначени за упражняване на занаят или професия, различни от ръчно преносимите инструменти за упражняването на занаят или свободна професия.
            Освен при особени случаи, съгласно чл. 7 от Регламент (ЕИО) № 1186/2009 г., освобождаване се предоставя единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение  в рамките на 12 месеца от датата на установяване от заинтересуваното лице на обичайното му място на пребиваване в Република България, като част от митническата територия на Общността.
            Личното имущество може да бъде допуснато за свободно обращение на няколко отделни пратки в рамките на горепосочения срок, при условие, че то е било обявено при първоначалното митническо оформяне на имуществото.
            Освобождаване може да бъде предоставено и за лично имущество, декларирано за свободно обръщение преди заинтересуваното лице да установи обичайното си място на пребиваване в Република България, при условие че лицето поеме задължението в рамките на срок от шест месеца действително да установи обичайното си място на пребиваване в Република България. Поемането на такова задължение се съпътства от предоставянето на обезпечение, чиято форма и размер се определят от компетентните органи.            
Съгласно чл. 8 от Регламент (ЕИО) № 1186/2009 г., до изтичане на 12 месеца от датата, на която е приета декларацията за свободно обращение, допуснатото безмитно лично имущество е под митнически надзор. В рамките на този срок, личното имущество не може да бъде давано на заем, да се залага като обезпечение, отдава под наем или прехвърля възмездно или безвъзмездно, без компетентните органи да бъдат предварително уведомени за това.
            За целите на надзора върху митническата декларация за допускане за свободно обращение на личното имущество се поставя печат, в който се отбелязва срокът, през който лицата не могат да извършват разпореждане с личното си имущество.
            Допускането за свободно обращение с освобождаване от вносни мита на личното имущество се извършва с разрешение на началника на митницата, в чийто район се намира обичайното място на пребиваване на съответното лице.
            Всички придружаващи стоките документи трябва да бъдат на името на заинтересуваното лице, което премества обичайното си място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността.